Судоку в съвременния си вид е измислено от Howard Garns, американски архитект, и за пръв път публикувано като „Number Place“ в Dell Pencil Puzzles and Word Games през май 1979 г. Японското издателство Nikoli го въвежда в Япония през 1984 г. под името „Sūji wa dokushin ni kagiru“, а името е съкратено до Sudoku. Става световна мания, след като The Times of London започва да го печата на 12 ноември 2004 г. Датите и имената по-долу идват от посочените източници в края на всеки раздел.
Howard Garns (от 1905 до 1989 г.), пенсиониран архитект от Connersville, Indiana, създава пъзела, който днес наричаме судоку. Появява се като „Number Place“ в Dell Pencil Puzzles and Word Games през май 1979 г., на решетка 9x9 с 9 блока 3x3 и правилото, че от 1 до 9 се срещат по веднъж във всеки ред, колона и блок.
Dell не печата автор. Редакторът на пъзели Will Shortz установява авторството през 2005 г.: името на Garns е вписано сред сътрудниците само в броевете, съдържащи Number Place. Garns умира през 1989 г. и никога не вижда манията.
Garns се опира на по-стари идеи. Leonhard Euler изучава латински квадрати през 18. век, решетки, в които всеки символ се среща по веднъж във всеки ред и колона, без блокове и без решаване. Във Франция вестник Le Siècle отпечатва магически квадрат 9x9 с подквадрати 3x3 на 19 ноември 1892 г., а La France го усъвършенства през 1895 г. Нито едното не е пъзелът, който играем днес, защото нито едното не обединява правилото за ред, колона и блок в един решаем пъзел. (Източници: статиите в Уикипедия „Sudoku“ и „Howard Garns“, които цитират установяването на Garns от Will Shortz през 2005 г.)
Sudoku е съкращение на японската фраза „Sūji wa dokushin ni kagiru“, която значи „цифрите трябва да са единични“. Пълната фраза става японското заглавие на пъзела, когато президентът на Nikoli, Maki Kaji, го въвежда през април 1984 г. После той я съкращава, като взема първия кандзи от всяка съставна дума: sū (数, число) и doku (独, единичен или сам), което дава 数独, Sudoku. Името описва правилото: всяка цифра се среща веднъж в реда, колоната и блока си.
Nikoli определя и свои стандарти за пъзелите: симетрично разположени клетки с дадени цифри и едно-единствено решение на пъзел. Математиката на судоку обяснява защо уникалното решение изисква минимален брой дадени цифри. (Източници: Уикипедия „Sudoku“; историята на Nikoli, както е предадена там.)
| Година | Събитие |
|---|---|
| 1780-те | Leonhard Euler изучава латински квадрати |
| 1892 | Le Siècle печата магически квадрат 9x9 с подквадрати 3x3 |
| Май 1979 | „Number Place“ на Howard Garns излиза в Dell Pencil Puzzles and Word Games |
| Април 1984 | Nikoli го публикува в Япония като „Sūji wa dokushin ni kagiru“, по-късно Sudoku |
| 1997 | Wayne Gould намира книга със судоку в книжарница в Токио |
| 12 ноември 2004 | The Times of London започва да публикува судоку |
| 2005 | Will Shortz посочва Garns като изобретател |
| 2006 | Първо Световно първенство по судоку |
Wayne Gould, новозеландец и наскоро пенсиониран съдия от Хонконг, намира книга със судоку в книжарница в Токио през 1997 г. Прекарва около 6 години в писане на софтуер, който може да генерира пъзели, после убеждава The Times of London да ги печата. Първият пъзел в The Times излиза на 12 ноември 2004 г., а други британски и международни вестници следват в рамките на месеци. (Източник: Уикипедия „Sudoku“.)
Судоку вече живее във вестници, книги, приложения и сайтове, а състезателното решаване се е превърнало в организиран спорт със Световното първенство по судоку, проведено за първи път през 2006 г. Създателите на пъзели продължават да измислят варианти, които променят правилата на решетката, като килър зони или по-големи дъски. За да започнеш да играеш, прочети как се играе судоку и избери пъзел Лесно на началната страница. Любопитен си за другата крайност? Виж най-трудното судоку или попитай дали судоку е полезно за мозъка.